Ново име на Македония – след демократично допитване, а не в резултат на външен натиск

Вчера стана ясно, че министър-председателят Бойко Борисов е отказал да се срещне с президента на Република Македония Георге Иванов под предлог, че не иска да се намесва във вътрешните работи на съседите ни. Тази привидна дистанцираност обаче ни въвлече дълбоко в спора за името на братската нам държава, при това отчетливо пристрастно.

Припомняме, че в Скопие бушува остра борба между желаещите да съхранят настоящото название на страната и онези, които подкрепят промяната му на Република Северна Македония. Към този момент най-отличаващите се фигури на противостоящите си лагери са именно Георге Иванов и премиерът Зоран Заев. Категоричното отхвърляне на всяка възможност за неангажиращ разговор с първия, който все пак е и държавен глава, недвусмислено ни ситуира в блока на опонентите му. Въпреки че още през 2012 г., потвърдено и през 2017 г., Борисов се обявяваше точно срещу актуалния вариант за име на съседната страна. Фактът, че сегашната му позиция е в унисон с тази на САЩ, може само да ни навежда на мисълта на какво се дължи промяната в становището му.

В тази връзка потвърждаваме неизменната си позиция, че българският народ в Повардарието е достатъчно зрял, за да взема решения за бъдещето си свободно. Още на 28.01.1992 г., с акт на Министерски съвет, България призна независимостта на съседката ни с нейното конституционно име Република Македония. Смятаме, че последователното ни поведение през последните 26 години бе нарушено с безпрецедентното поведение на премиера ни.

Необходимо е да поясним, че не отстояваме мнение, според коeто българската държава трябва да бъде пасивна и да наблюдава събитията около Македония в безмълвие. Напротив, дължим на предците си и на нашите сънародници отвъд ГКПП Гюешево безпределна ангажираност. Но не каква да е действеност, а само такава в обезпечаване суверенитета на българския народ във Вардарско. За нас от първостепенно значение са правата на българите там, а не наименованието на държавното образувание, чиито граждани са.

Не можем да приемем изключителния натиск, упражняван отвън върху обществото в Македония, водещ към налагане на едно-единствено решение. Сънародниците ни там заслужават и могат да определят съдбините си самостоятелно. С непоклатимо упование в общото ни минало и с нескончаема вяра в общото ни бъдеще сме длъжни да им осигурим тази възможност!

Последни публикации

©2018 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com