Ключови думи: ,

"Хората не трябва да изпълняват дадените устни заповеди за избиване на прасетата в стопанските им дворове". За това призова председателят на Възраждане Костадин Костадинов на пресконференция в БТА. Повод за брифинга бяха множеството допуснати през последните месеци злоупотреби в Министерството на земеделието, храните и горите, Българската агенция по безопасност на храните и Агенцията по горите.
"Преди три месеца стана ясно, че в Румъния е регистрирана чума по свинете, като това от своя страна бе повод за българските власти спешно да изградят ограда по границата със северната ни съседка, която да спре разпространението на чумната епидемия по свинете. За целта по границата с Румъния бяха командировани горски служители от цялата страна, които в крайна сметка, следвайки спуснатите им от земеделското министерство разпореждания, изградиха телена ограда, която може да бъде премахната без никакви усилия", посочи Костадинов. "Коловете, за които е захваната телта вече са наклонени, по-малко от месец след поставянето им, а ако човек се облегне на така наречената ограда, тя ще падне", разкри пред представителите на медиите председателят на Възраждане.

preskoferenciq
Малко след като дейностите по изграждането на оградата бяха обявени за приключени от земеделския министър Румен Порожанов стана ясно, че в провадийското село Тутраканци са регистрирани щамове на чума по свинете. Парадоксалното тук е, че заболяването не е установено в дворовете на хората, които отглеждат прасета за лични нужди, а в полуиндустриално стопанство, където има десетки животни.
"Още преди да започне изграждането на оградата ветеринари от страната заявиха, че преградата няма да спре заразата, тъй като тя не може да бъде пренесена от диви прасета, а най-често това става чрез заразени фуражи. От оградата няма никаква полза. Очевидно е, че бяха прахосани много средства, като ние все още не знаем колко точно. През изминалите седмици бяха посочвани най-различни суми, започващи от 500 000 лв. и достигащи до над 1 млн.лв.", разкри Костадин Костадинов.
И въпреки че земеделското министерство похарчи тази колосална сума, уж за да предотврати разпространението на заразата, аграрният министър отправи призив към стопаните да изколят животните си.
"Жители на граничните с Румъния райони, както и такива от вътрешността на страната са силно обезпокоени, тъй като кметовете на селата им препоръчват да се съобразят с казаното от Порожанов. Въпреки че няма писмена заповед за избиване на прасетата в дворовете на хората, много от тях се поддават на устните заповеди и започнаха да колят животните си. Така, вече седмици наред, тихо и кротко в страната върви процес по унищожаване на отглежданите от хората прасета за задоволяване на личните и семейни продоволствени нужди, без това да се отразява от медиите", подчерта Костадинов.
Председателят на Възраждане разкри още, че при разговори със селски кметове, те са го осведомили, че изпълняват устните разпореждания, за да
не се разпространи чумната епидемия. Прави впечатление обаче, че подобни заповеди не са давани и не се изпълняват от индустриалните стопанства в страната. Стигна се дори дотам, че един от собствениците на крупна свиневъдна ферма в Добричко си позволи да каже, че е крайно време да се спре практиката за гледането на животни по дворовете, защото не било европейско. Казано по друг начин, това означава, че хората не трябва да отглеждат животни, а да си купуват месо от него.
Възраждане настоява за оставките на министъра на земеделието Румен Порожанов, шефа на Изпълнителната агенция по горите Григор Гогов и на шефа на БАБХ Дамян Илиев. "Това е морален акт, който обаче тези хора едва ли ще изпълнят, защото те нямат морал", подчерта още Костадин Костадинов и добави, че в аграрното министерство кадруват едни и същи хора от над 15 години. Сменят се титулярите, но фирмите които работят по веригата надолу остават едни и същи.
"Сумите, платени за изграждането на оградата надвишават в пъти пазарните цени", обяви Цветан Цонев – собственик на "Лес Груп" ЕООД. В документите, които е получил по официален път, е посочено, че един кол от оградата струва 3,25 лв. с ДДС. В същото време обаче, един линеен метър акация струва 1 лев.
Сключени са договори за поставяне на 35 400 кола и опъване на 277 000 метра бодлива тел. Тази работа обаче бе свършена от служителите в горския бранш, а явно някой друг е взел парите. По-голямата част от работата е извършена с доброволен труд на горските служители. Начислени са обаче 6910 човекодни командировъчни, което прави около 700 000 лв. Трябва да се отговори на въпроса, на кого са платени тези пари, след като горските служители от страната, командировани за изграждането на оградата не са получил заплащане за работата си.
Цонев оповести и случай от средата на август, когато е задържан камион, превозващ незаконно добита дървесина за склад в граничното с Румъния село Кардам. "Фирмата, чийто склад е там, е свързана с директора на изпълнителната агенция по горите Григор Гогов. В същото време фирмата е доставчик на коловете за изграждане на оградата по границата с Румъния. В страната има достатъчно инженери и фирми, които могат да свършат тази работа в пъти по-качествено, по-евтино и без да разхождат хиляди хора", подчерта още Цветан Цонев.
В пресконференцията участва и регионалният координатор на Възраждане в Бургаска област Владимир Павлов, който отново припомни за злоупотребите на българските власти при избиването на стадата с животни в Странджа, уж отново заради заплахата от разпространение на чума.
Преди десетина дни бяха оповестени резултатите от вторите лабораторни проби и стана ясно, че чума по дребните преживни животни няма. "Самият факт, че месеци след като бе оповестено за чума, умрели животни няма, показва, че всичко е било лъжа", заяви Павлов. "В същото време обаче сме свидетели на ежедневни репресии срещу стопаните, които отказват да унищожат стадата си. Животните на Ани в Болярово продължават да са затворени и запасите от фуражи за зимата вече са изчерпани. Стопаните не знаят как ще оцелеят през следващите месеци. Избиването на животните в Странджа е равносилно на геноцид. В района друга възможност за поминък няма. Освен животновъдство, възможностите за работа и препитани са назначенията в общинската или държавна администрация, но тези места са заети от партийни функционери", обясни още Владимир Павлов.
"Земеделското министерство не защитава хранителния суверенитет на България, а вместо това е проводник на тенденция за унищожаване на животновъдството в страната", заяви секретарят на Възраждане Николай Дренчев. "Първо бяхме свидетели на обявена чумна епидемия в Странджа, която се оказа фалшива. Сега това се повтаря, но за свинете. Поведението на управляващите може да се обясни само по един начин - кампанийност и дивиденти, които ще се извлекат от европейските фондове и ще бъдат облагодетелствани чиновници. Подложените на репресии не трябва да се подават, а да заложат на своя ум и прословут български инат. Само така ще успеят да запазят животните си", подчерта Дренчев и също призова хората да не изпълняват устно дадените разпореждания.
От Възраждане припомнихме за пореден път и за известната на обществото публична тайна, че причина за кампанията по унищожаването на животните в Странджа е изписването на ушни марки. "Получава се така, че хора, които нямат животни, но получават субсидии за тяхното уж отглеждане, сега ще получат и пари като обезщетение за тяхното уж избиване заради чумата. Тук има двойна кражба с благосклонното съдействие на управляващите", заключи Костадин Костадинов.

Днес е празник! Национален празник, но без горчащи от неискреност тържества. Не се държат публични речи, няма камери, нито микрофони. Отсъстват и официалните костюми с пръскащи се по корема копчета. Отново самотни в откровеността си, от „Възраждане“ ще припомним за какво иде реч.

На тази дата преди 27 години сънародниците ни във Вардарско предприеха дръзката стъпка да се противопоставят на Белградския режим. На 8 септември 1991 г. се проведе национален референдум в Република Македония, на който огромното мнозинство гласува за обявяване на независимостта ѝ.

Братята и сестрите ни отвъд все още делящата ни държавна граница заявиха достойно съществуването си, заставайки открито и с демократични средства срещу една безскрупулна система. Угнетявани в продължение на десетилетия, рискувайки кървав конфликт със сръбските шовинисти насред вече бушуващите „Югославски войни“, те съумяха да осъществят отколешната мечта на предците ни за независима Македония. По мирен път! Постижение, на практика измеримо с другия изключителен политически успех от нашето минало, прогласен само 14 календарни дни по-късно, но не преди 27, а преди 110 години - на 22 септември 1908 г.

Наскоро отбелязахме годишнината от кончината на последния водач на ВМРО – Иван Михайлов. Негови са думите: „Нека утрешните поколения знаят, защото времето отминава, а нашата преходност е налице, че ние направихме ВМРО не за да правим две Българии, а защото нямаме една целокупна!"

Е, половината път е изминат! Останалият ще бъде преодолян, веднага щом го пожелаем истински, не на думи. А този исторически прелом е неизбежен. Рано или късно българският народ ще споделя обща съдба в единно отечество. Предопределеност, за която от „Възраждане“ неотклонно ще продължим да работим да се случи по-скоро рано, отколкото късно.

Честит празник! Честит празник на сънародниците ни и в двете Българии!!!

Днес в България е нагнетено силно напрежение. Повече от 90% от българите са поддържани в състояние на ръба на оцеляването, а малка самозабравила се върхушка безогледно осребрява властовите си позиции. Тази ситуация не може повече да се търпи и трябва да се промени. Промяната може да стане чрез еволюция или чрез революция. За да не плащаме кървавата цена на революцията, трябва да търсим еволюционните промени. В демократичните парламентарни държави те се извършват чрез парламентарни избори.

Ще отворят ли новите избори нови перспективи пред народа ни? Да! Защото сегашният състав на Народното събрание няма да бъде възпроизведен в настоящия си вид. Зад гърба на правителството е една трета от мандата му. Случилото се в този период ще промени изборните резултати спрямо 2017 г.

Управляващите партии сътвориха колосални гафове. Не бяха извършени реформи в нито един жизненоважен за държавата сектор: отбрана и вътрешна сигурност, съдебна система, здравеопазване, образование. Взеха се многомилиардни кредити, които се стопиха безследно и минираха бъдещето на децата ни за следващите десетилетия. Пенсионната система продължава да функционира като пирамида. Малките населени места окончателно се феодализираха. Бизнесът страда от административния гнет.

„Патриотите” като коалиционни партньори направиха компромиси, недопустими според предизборните им обещания. Демонстрираха и демонстрират шокираща безидейност, липса дори на базови ценности и морал, както и нулев административен капацитет. Те продадоха част от местата в правителството на своя основен уж опонент – етническата партия ДПС.

Без съмнение на следващите избори управляващите партии ще бъдат наказани от своите избиратели.

В извънпарламентарната опозиция настъпиха промени – от една страна множество партии, явявали се на предишните избори и участвали в предишни парламенти и правителства прекратиха съществуването си, а от друга - партия "Възраждане", в условията на тотално медийно затъмнение, доби и продължава да добива популярност и да дава надежда на много българи.

От всичко гореизложено очевидно следва, че едни нови избори ще позволят на партиите в управлението да получат нова оценка от избирателите си, ще пренаредят парламента и ще отговорят на новите политически реалности.

Правилно е виждането, че политическата класа своевременно трябва да отразява променилите се реалности, за да се случват промените по мирен път.

В други държави, където честността на изборите се подразбира, новите избори при променена воля на народа пряко биха променили парламента.

В България обаче честността на изборите не се подразбира! Тук е ролята на президента, който би трябвало да съумее да назначи такова служебно правителство, което да срине замисъла на силовите и икономически групировки за пореден път да продуцират изборен резултат, чрез който за пореден път да яхнат страната и народа ни!

Радев, нямаме време за губене и нямаме място за отстъпление! България се топи с непозната на науката скорост. Народът ни се отчайва и обезверява, ежедневно губим от потенциала си, ежедневно гинат хора вследствие на лошо здравеопазване и лоши пътища, ежедневно млади и перспективни българи емигрират завинаги.

Време е да обърнем този процес! Време е държавата ни да започне да изпълнява задълженията си по обществения договор, едно от които е правилното преброяване на гласовете при избори. Време е Вие, със силата и авторитета на Вашата институция, да подпомогнете провеждането на истински честни избори!

Време ни е за ВЪЗРАЖДАНЕ!

Заплахи, обиди и физическа саморазправа – това са действията, които е предприел народният представител от Обединени патриоти Йордан Апостолов към земеделския производител от добричкото село Славеево Евгени Минчев. Инцидентът е станал на 27 август, но гласност за случая бе дадена едва на 3 септември на пресконференция на председателя на Възраждане Костадин Костадинов в Добрич, в която участва и пострадалият.
Проблемите ми с Йордан Апостолов са от около три години, посочи Минчев. Инцидентът от миналия понеделник е възникнал заради изпусканите отпадни води от рибарника на депутата в Славеево. „Заради тях районът се заблати и вече започна да залива моят терен“, обясни потърпевшият. При поредния такъв инцидент той е подал сигнал в РИОСВ. „Когато екоинспекторите дойдоха, Йордан Апостолов ни видя и започна да крещи и вика. В началото не му обърнах внимание, защото той се държи така постоянно. Пристъпи към мен със заплашителен вид и ми каза, че ще ме закопае и никой няма да ме намери. Аз съответно му отвърнах, че ей сега ще му донеса кирка и лопата, за да започне изкопните дейности. В следващия момент той посегна да ме удари и когато се опитах да се отдръпна ми скъса тениската. Обадих се на 112 и тогава неговото поведение се промени рязко. Полицията дойде и взеха обяснения. От РИОСВ обаче не ми предоставиха протокола, за да го видя“, обясни случката Евгени Минчев.
„Тази ситуация не е прецедент за управляващите, а рецидив, защото има и много други такива подобни случаи. Сега трябва да се поеме политическа отговорност, която се изразява в едно - Йордан Апостолов да си подаде оставката и да напусне парламента“, заяви Костадин Костадинов. „За случая е сезирана и Софийска градска прокуратура, защото тя е специализирания орган, който се занимава с разследвания срещу депутати. Тепърва обаче ще гледаме как ще се задейства тромавата процедура и дали имунитетът на депутата ще бъде отнет. Йордан Апостолов е законотворец и ако той има елементарна съвест на човек, гражданин, българин и патриот би трябвало сам да си подаде оставката и ние настояваме за това“, подчерта председателят на Възраждане. Той припомни, че и Народното събрание има зам.-председател, който е съден за организирана престъпна група, но това не му пречи да управлява държавата.
„Когато виждаш, че институциите не си вършат работата, какво ти остава – да вземеш пистолета и да раздаваш правосъдие сам. Тези хора ни тикат към това – към гражданска война и извънредно положение. Натам отиват нещата, защото държавата е превърната в лична собственост и се използва като бухалка. Свидетели сме на редица случаи, при които се изпращат полицаи, прокурори и жандармерия срещу инакомислещи“, посочи още Костадинов и уточни, че Евгени Минчев не е член на Възраждане. „Той ни потърси, така както ни търсят много хора от страната и ние можем да им помогнем по този начин – като дадем гласност на случилото се и им помогнем с юридически съвети.“
Костадинов коментира и някои от проблемите в Добрич. Той е на мнение, че за изминалите три години градът вече се разпада и причина за това е некомпетентното му управление. Върхът на всичко е водата, която тече от чешмите на домакинствата в Добрич. „Това, което тече от чешмите в много от домовете на добричлии прилича по-скоро на боза, а не на вода“, коментира Костадин Костадинов и показа снимки на течността, направена от добричлии. Недопустимо е това да се случва през 2018 г. в един от най-хубавите градове на България.
„При проблемите с водоподаването и качеството на водата, която достига до жителите на Добрич, общината можеше да предприеме най-различни действия, като едно от тях е да настоява за смяна на шефа на ВиК. Добре известно е, че ВиК-Добрич е дадено на концесия на така наречените обединени патриоти. Местната управа би трябвало да потърси контакт с управляващите ведомства и Министерски съвет, защото тук казусът е много сериозен. Това е терор – водата и тока са задължителни услуги за всеки жител на страната. Предполагам, че и кмета на града също пие от тази вода, защото се съмняваме, че има собствен водоизточник или си налива вода от чешма или кладенец. Предприемането на подобни действия най-малкото биха показали ангажираност към проблемите на града.
От общината не могат да си измиват ръцете с репликата, че ВиК не е общинско. Не може само да стоим отстрани и да гледаме. Ти за какво си избран за кмет? Ако не можеш да помогнеш, махни се и недей да пречиш“, посъветва Костадинов.
dobrich1
От Възраждане припомниха и за честите случаи на несъответствие в представяните от ВиК графици за спиране на водата и реалната обстановка. Често пъти се посочва, че на определена улица няма да има вода, а вода има или обратното – улицата не е посочена, като обект на ремонтни дейности и аварии, а вода няма. Проблем за жителите на Добрич представлява и късното оповестяване на предвидените за ремонтни дейности участъци. Доста често данните за това се качват в сайта на ВиК буквално минути преди водата да бъде спряна. Това е недопустимо и показва липса на добро планиране в дейностите. От местната структура на партията алармираха и за сериозните неудобства, които се създават за живеещите в района на бул. „Добричка епопея“. Едното платно на отсечката е превърнато в депо за строителни материали, които се използват при изпълнението на проекта за водния цикъл. Това от своя страна е причина за постоянен шум и огромни количества прах, които създават сериозни неудобства за живеещите в района. Решението на този проблем е преместване на строителните материали извън града.
„Да ръководиш община и да си кмет означава да поемаш отговорност и да търсиш решения. Кмета на Добрич също бе на протест срещу ВиК преди месеци, но какво правеше той там“, попита зам.-председателят на Възраждане Георги Георгиев. „Не сме съгласни с твърдението на кмета, че Добрич е превърнат в строителна площадка. Да, пътищата са разкопани, обектите са започнати, но дейност там не се извършва, а сроковете не се спазват. Околовръстният път и редица улици са разкопани, но кога ще бъдат спазени разписаните срокове е неизвестно“, посочи още Георгиев.
„От Възраждане сме на мнение, че хората, които носят пряката, политическа и експертна отговорност за това трябва веднага да си ходят. От партията събираме информация и сигнали за по-дребни и по-сериозни нарушения на общинската администрация в Добрич и когато приключат те ще бъдат предоставени на прокуратурата. Смятаме, че се извършват много административни нарушения, които граничат или дори вече може да са престъпления и поради тази причина искаме оставката на кмета Йордан Йорданов“, подчерта Костадинов. Според Възраждане градът не се развива добре и никога досега не е управляван толкова зле. „Добрич бе една от витрините на социализма в България, а днес е превърнат в разрушаващо се гето. След като страната се управлява от тиква, а Добрич от пъпеш, не трябва да се чудим, защо приличаме на разграбен бостан“, обобщи Костадин Костадинов.
Ключови думи:

На 24 август тази година Апелативния съд във Варна реши, че няма виновни за голямото наводнение в Аспарухово, при което загинаха 13 души на 19 юни 2014 година. На следващия ден страната ни беше потресена от трагедията до Своге, където при катастрофа на автобус 17 души загубиха живота си, а няколко се борят за него и се намират в тежко състояние.
На 19 юни 2014г. над варненския квартал Аспарухово се изсипва интензивен порой, в следствие на който се образува вълна, която помита целия квартал и причинява смъртта на 13 души. Разбира се, единствената причина за огромните материални и още по-лошо - човешки жертви, не е дъждът. Сред главните причини са незаконното застрояване на западния охранителен канал в циганската махала над кв. "Аспарухово" и незаконните цигански сечища, които разреждат растителността, в следствие на което водата настъпва необезпокоявано. Регионална дирекция по горите Варна и ОД на МВР Варна не предприемат превантивни мерки и не изпълняват задълженията си. Община Варна и местната власт не премахват незаконните постройки.
4 г. по-късно се случва катастрофата до Своге и както министърът на регионалното развитие Николай Нанков признава „Първият анализ на асфалта край Своге е показал, че е трябвало да се слагат съвсем друг вид материали”. Докато АПИ и фирмата изпълнител спорят чрез медиите кой носи вина за инцидента, тече паралелна кампания, целяща да прехвърли цялата отговорност върху шофьора на превозното средство, който несъмнено е една от жертвите и макар и оцелял, ще носи психически травми до края на живота си.
От Възраждане сме дълбоко възмутени от принципната безотговорност на институциите у нас. Те продължават да се крият зад т.нар. колективна безотговорност. Също така не вярваме в българското "правосъдие". Поради тези причини настояваме за цялостна ревизия не само на ремонта на участъка до Своге а и на всички останали в страната, заради които ежедневно загиват хора по пътищата. Изпитваме огромни съмнения относно качеството на проекта, на вложените материали, на положения труд и въобще на цялостното изпълнение на трасето. Настояваме виновните лица да бъдат подведени под възможно най-строга наказателна отговорност, а министър Нанков да депозира моментално своята оставка!
Движение Възраждане изказва искрени съболезнования на близките на жертвите и на всички опечалени българи от ужасяващата трагедия край Своге.

Обикновено, що се касае до обществено-политическия живот, в България приемаме август за спокоен и тих месец. Но не и този август.

Случайно или по-скоро не, точно в разгара на почивния сезон, когато всички изживяват своята лятна ваканция или притиснати от ежедневието поне си мечтаят за такава… Когато умовете ни са ангажирани с друго и блуждаят в какви ли не посоки, но далеч от публичните дела… В рамките на 4 дни се случиха две фрапиращи събития, които в друго време от годината, вероятно щяха да предизвикат вълнения, по-големи от тези, които наблюдаваме сега.

На 10 август се срина електронната система на Търговския регистър. Почти две седмици по-късно все още не е възстановена пълната ѝ функционалност.

На 14 август бе медийно оповестен фалитът на Застрахователна компания „Олимпик“ (ЗК „Олимпик“) и че около 200 000 автомобила у нас ще останат без действаща застраховка „Гражданска отговорност“.

И по двата случая бяха подадени оставки – от изпълнителния директор на Агенция по вписванията Зорница Даскалова и от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) Ралица Агайн. Сред думите и на двете обаче се откроиха почти идентични по смисъл моменти – че истинските виновници остават скрити.

При напускането на поста си Зорница Даскалова свенливо и с голямо закъснение прохлипа: „Опитът да се отклони вниманието от преките изпълнители и отговорните лица, съгласно подписаните договори, ясно говори за политически натиск от определени групи хора и контролираните от тях субекти.“

Ралица Агайн пък, вече освободена от длъжността си, напомни: „Кризата със застрахователната компания стана факт на 10 май. Още същия ден аз докладвах пред цялото ръководство на КФН включително и на Карина Караиванова (бел. – действащ председател на КФН).“

По темата за проблема с Търговския регистър вече взехме отношение. Не ще пропуснем обаче новата сага, замаскираща тоталната развала в управлението на държавата.

Провокирани, от КФН се опитаха да отговорят на Ралица Агайн с официално изявление, според което, видите ли, те били изненадани и бившият заместник-председател на органа не ги предупредил за рисковете, свързани с фалита на ЗК „Олимпик“.

Че членовете на Комисията са били известени и са били наясно с очертаващия се проблем личи от обстоятелството, че още на 10.05.2018 г. са приели свое Решение № 495-ОЗ/10.05.2018 г. В мотивите към него ясно е отбелязано, че същия ден са получени две писма от надзорния орган върху застраховането в Кипър, където е регистрирана ЗК „Олимпик“. С първото информират нашата институция, че на Компанията е наложена забрана за свободното разпореждане с активите на дружеството поради неговата неплатежоспособност, а с второто – че лицензът на същата е отнет. Бързайки, в деня, в който са получени уведомленията, от КФН приемат решението си, с което забраняват на българския клон на ЗК „Олимпик“ да се разпорежда с активите си у нас и да сключва нови договори, да удължава срока на вече подписани такива и да разширява покритието по тях за срок от 6 месеца. Разпоредено е актът:
- да бъде връчен на ЗК „Олимпик“ – клон България;
- да бъде обявен в Търговския регистър към Агенция по вписванията;
- да се изпрати на Агенция по вписванията към Министъра на правосъдието на Република България;
- да се обяви на интернет страницата на КФН;
- да се изпрати на Министерството на финансите, Надзорен орган върху застраховането на Република Кипър;
- да се изпрати на „Пиреос Банк“, „Юробанк България“ и „Банка ДСК“;
- да се изпрати на Нотариалната камара;
- да се изпрати на Гаранционния фонд;
- да се изпрати за публикуване в „Държавен вестник“…

И на този фон да приемем, че висшите политически лица у нас не са знаели какво се задава?! Особено, след като членовете на КФН са избрани от Народното събрание и едва ли са пропуснали да осведомят своите опекуни?! Знаели са и са си траели! Както управляващи, така и от набедената за такава парламентарна „опозиция“!

Но тъй като, „за да постигнеш целите си, трябва да се прикриваш“*, то „ако няма виновни, се назначават“**! Така и с подалите оставки Зорница Даскалова и Ралица Агайн.

На нас ни остава да си играем на „мижи да те лажем“ до следващите парламентарни избори, след които от „Възраждане“, вече чрез държавния механизъм, да потърсим отговор на редица въпроси, сред които защо „кипърска“ застрахователна компания почти изцяло оперира само на българския пазар, защо, освен хиляди български граждани, сред клиентите са немалко здравни и други големи учреждения и кой всъщност стои зад международния спекулант Диего Гонзалес Алонсо.



* Николо Макиавели (1469 г. – 1527 г.)
** Александър Лебед (1950 г. – 2002 г.)

През 2002 г. Министерски съвет приема Стратегия за електронно правителство. Дори от неточния превод на английското “electronic government” (в смисъл на електронно управление) личи, че още тогава министрите ни не са имали ясна представа с какво реално се захващат.

Следват години на неоправдано и скъпо струващо лутане. Ведомства и служби се откриват, преобразуват и закриват... Нормативни актове и програмни документи се одобряват, редактират и отменят… И така вече 16 лета. А резултатът е видим само при един бегъл преглед на няколко произволни сайта на държавни и общински институции.

Миналата седмица не кой да е, а министър-председателят Бойко Борисов заяви, че са били дадени 2.5 милиона лева за непотребен електронен регистър на хората с увреждания.

Всъщност, по данни на Българска стопанска камара, от 2002 г. до 2016 г. са прахосани около 2 милиарда лева за вече утопичното за нас електронно управление. Това означава разхищение в размер на около 150 милиона лева годишно. За нещо, което така и не е докарано до някакъв що-годе поносим вид.

Понастоящем, като наследник на предходни административни звена, функционира цяла Държавна агенция "Електронно управление" с щат от 592 служители.

И при все това миналия петък се срина системата на Търговския регистър. Официално, поради техническа неизправност, която не е отстранена вече четвърти ден. Обяснение от Зорница Даскалова, изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, на практика назначена от т. нар. „Обединени патриоти“ и свързвана с Делян Пеевски, обаче няма.

Във "Възраждане" смятаме описаното за крещящ пример за изумително разсипничество, провеждано или поне допускано от лица, заемащи висши публични длъжности. Подобна безотговорност не може да бъде простена и трябва да бъде наказана.

Благодарение на безсъвестното поведение на политическия елит, страната ни е обхваната в безвремие, чиито последствия се търпят от всички ни. Абсурдно е в ера на ускорен технологичен напредък да коментираме електронното управление като че ли имаме предвид колонизиране на друга галактика. Още по-нелепо е, че на фона на този безпорядък се кичим с пост на еврокомисар с ресор „Цифрова икономика и цифрово общество“.

Очевидно не става дума за липса на средства, а за съчетание от поквара и безхаберие на най-високо ниво. Разложение, чието пресичане зависи единствено от човешката воля. И ако волята на настоящите управляващи не достига, то е време те да бъдат заменени от хора, които я притежават!

За последните години, неадекватното и безотговорно управление на Община Карлово успя да доведе болница МБАЛ „Д-р Киро Попов”– Карлово до безпрецедентен рекорд, като унищожи и закри отделения, животоспасяващи за населението на две общини. С тези си действия местните управленци лишиха хиляди граждани от полагащия им се достъп до качествено здравеопазване. Създават се условия за процъфтяване единствено на частните болници, собственост на същата икономическа върхушка, която всячески унищожава държавните . Последователната политика за довеждане до фалит на всички здравни заведения под крилото на държавата или общините е своеобразен геноцид над българския народ.
Вследствие на тази гибелна политика, днес за пореден път общинските болници, които обслужват предимно нашите родители в малките населени места, за които частните здравни заведения в големите градове са недостижим лукс, са поставени на колене и принудени да просят пари, за да не затворят врати и да оставят на произвола на съдбата стотиците хиляди нуждаещи се от тяхната помощ. Умишленото забавяне и неплащане на изработени, отчетени и приети дейности, отказа години наред да се направи цялостна ревизия на болницата, поддържане на некомпетентен мениджмънт – това са само част от предпоставките, които доведоха до фатален край.
Необходимо е спешно свикване на публично обсъждане и вземане на адекватно кардинално решение. Община Карлово и Общински съвет – Карлово спешно трябва да поемат отговорност . Нехайството и задкулисните сметки на гърба на гражданите са престъпление. Затварят се пробойни „на парче“, демонстрира се "загриженост" едва когато здравните работници и гражданите се вдигат на протест и това е краен цинизъм.
Ние от Възраждане заставаме твърдо зад справедливите искания на Гражданите и Персонала на АГО – гр. Карлово за цялостно решение на многобройните проблеми на здравната ни система, което би могло да бъде постигнато единствено чрез сериозен дебат и съвместна работа с БЛС и СОББ, като бъдат изпълнени минималните искания, необходими за добрата работа на здравната система.
Докога ще търпим подигравката? Докога ще гледаме безучастно обезкървяването на Родината ни? Докога ще мълчим, че крадат бъдещето на децата ни? Време ни е за Възраждане!

Богатото семейство на организации на Възраждане се сдоби с нов член. Това е най-младата ни структура в Петрич, основана на знаковата за всеки българин дата 2 август - навръх Илинден.
За председател бе избран адв. Любомир Георгиев, за зам.-председател Георги Атанасов, а за секретар - Радка Александрова.
Пожелаваме на нашите съмишленици в подножието на Беласица да отстояват българщината с характерния за македонските българи непримирим дух и борбеност срещу неправдата! На добър път Възраждане – Петрич!

На 27.07.2018 г. Конституционният съд се произнесе с решение, според което Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на Конституцията на Република България. Още същия ден становището на конституционните съдии бе подложено на ожесточена критика, която намери своето продължение и в следващите дни.

Прави впечатление, че най-всеотдайни защитници на т. нар. „Истанбулска конвенция“ са не жертви на домашно насилие, не специалисти и организации, ангажирани с конкретната проблематика, а активисти на ЛГБТИ (лесбийки, гейове, бисексуални, трансджендър и интерсекс хора) общността. Богатото отразяване и транслиране на тяхното мнение въздигна последното до степен на изключителност. Заглушени бяха думите дори на други поддръжници на въпросния акт, извън групата на хората с нетипична сексуална ориентация, които също заслужаваха да бъдат чути. Защото проблем с домашното насилие има не само, но и у нас, в България.

Още на 30.07.2018 г., 3 дни след решението на Конституционния съд, в сутрешния блок на една от големите ни национални телевизии адв. Христо Копаранов, сам участник в ежегодното събитие „София Прайд“, се постара да поясни какви са следващите му очаквания. Той наблегна на факта, че „Истанбулската конвенция предстои да бъде ратифицирана от Европейския съюз“ и че „правото на Европейския съюз има примат над българското право, а досега няма държава, която да си е позволила да каже, че нейната конституция е над европейското право.“

В тази връзка държим да отбележим, че за окончателното обвързване на ЕС с текстове на Конвенцията са необходими две решения на Съвета на ЕС за сключване на споразумението, които трябва да бъдат предварително одобрени от Европейския парламент. Действия, за които не е известно дали ще бъдат реализирани. Но дори те да бъдат предприети, наложително е да припомним някои факти.

Истанбулската конвенция е подписана от името на ЕС в изпълнение на две решения на Съвета на ЕС:
- Решение (ЕС) 2017/865 на Съвета от 11.05.2017 г. за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси;
- Решение (ЕС) 2017/866 на Съвета от 11.05.2017 г. за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на правото на убежище и забраната за връщане.

Както става ясно дори само от начина на озаглавяване на двата акта, със същите се разрешава парафирането на договора по отношение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, правото на убежище и забраната за връщане. Така те касаят само съответните разпоредби на Конвенцията. За останалите текстове липсва решение за подписване.

Тук е мястото да уточним, че по своя характер Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие представлява смесено споразумение, включващо едновременно области от компетентността както на ЕС, така и на държавите членки, каквато е Република България. Това е изрично подчертано и в мотивите към двете решения на Съвета на ЕС, упоменати по-горе. Нещо повече, подписването на споразумението е подето, „доколкото конвенцията може да засегне общи правила или да промени техния обхват“ и „държавите членки запазват своята компетентност до степента, в която конвенцията не засяга общи правила и не променя техния обхват.“

От намеците на апологетите на Истанбулската конвенция не става ясно как нейни части, за които няма решение за подписване, респективно не би трябвало да бъдат одобрявани и окончателно приемани от ЕС, ще обвържат институциите на Съюза и държавите членки.

Отделно от това със свое Решение № 7/17.04.2018 г. по к. д. № 7/2017 г. Конституционният съд постанови, че разпоредбите от смесени споразумения, сключени съвместно от ЕС и държавите членки с трета страна, които попадат в компетентност на Република България, придобиват предимство пред противоречащите им норми на вътрешното право при условията на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Вече уточнихме, че същата конституционна юрисдикция установи несъответствие между Истанбулската конвенция и основния ни закон, което препятства ратифицирането на първата като предпоставка за възприемането ѝ в националния ни правопорядък.

Остава открит въпроса какво следва, ако ЕС осъществи необходимото частите на Конвенцията, касаещи неговите правомощия, да обвържат самия него, а оттам и нашата страна. Тогава въпросните разпоредби ще получат преимущество пред националното ни право. При това, въпреки констатираното противоречие на Конвенцията в нейната цялост с Конституцията ни. Последното не можем да квалифицираме иначе, освен като въпиещ признак за „съветизацията“ на ЕС. Резултат от една систематично провеждана политика към отнемане на последните зрънца независимост на европейските нации в полза на Брюкселската метрополия и нейния наднационален елит.

В заключение ще отличим думите на вече цитирания адв. Христо Копаранов: „Ако решим, че трябва да излезем от Европейския съюз, за да не се прилага конвенцията… Не знам дали това искаме.“

Безочливото упорство на ЛГБТИ активистите в провеждане и налагане на частния им интерес води към дискусия, чиито последствия не могат да бъдат прогнозирани. Опасяваме се, че въпросът за същността на ЕС и бъдещето на националните държави в него ще придобие измерения, далеч надхвърлящи разумното.

Припомняме, че „Възраждане“ бе първата политическа сила в България, която официално се противопостави на безогледното обвързване с т. нар. „Истанбулска конвенция“. Още на 19.12.2017 г., заедно с 51 неправителствени организации, призовахме към отхвърлянето ѝ. Повече от сигурно е, че ще останем последователни в отстояването на позицията си и с осезаемо нетърпение очакваме май 2019 г., когато Европа и нейните народи ще поемат по нов път.

Последни публикации

©2018 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com